ТЕКСТ 47
йогинм апи сарвеш̣
мад-гатеннтар-тман
шраддхвн бхаджате йо м
са ме юкта-тамо мата
йогинм – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; анта-тман – в себе си; шраддх-вн – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; я – човек, който; мм – на мен (Върховния Бог); са – той; ме – от мен; юкта-тама – най-великият йогӣ; мата – се приема.
А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.
Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бхгаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:
я еш̣ пуруш̣а скш̣д
тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджнанти
стхнд бхраш̣ патантй адха
„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция“.
Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджнанти, употребена в стиха от Шрӣмад Бхгаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣт (9.11): Аваджнанти м мӯх – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣт без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.
Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣га йога. Когато човек се издигне над аш̣га йога и достигне Върховната Личност, Бог Кш̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, рджа йогӣ, хаха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кш̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.
Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кш̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кш̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Рма, Нсиха, Варха и Кш̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшод и е наричан Кш̣а, Говинда и Всудева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.
Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.
яся деве пар бхактир
ятх деве татх гурау
тасяите катхит хй артх
пракшанте махтмана
„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Шветшватара Упаниш̣ад, 6.23).
Бхактир ася бхаджана тад ихмутропдхи-наирсйенмуш̣мин мана-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.15).
Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кш̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена „Дхя̄на йога“.