ТЕКСТ 47

Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бхгаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:

„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция“.

Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджнанти, употребена в стиха от Шрӣмад Бхгаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣт (9.11): Аваджнанти м мӯх – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣт без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.

Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣га йога. Когато човек се издигне над аш̣га йога и достигне Върховната Личност, Бог Кш̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, рджа йогӣ, хаха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кш̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.

Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кш̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кш̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Рма, Нсиха, Варха и Кш̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшод и е наричан Кш̣а, Говинда и Всудева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.

Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.

„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Шветшватара Упаниш̣ад, 6.23).

Бхактир ася бхаджана тад ихмутропдхи-наирсйенмуш̣мин мана-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.15).

Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кш̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.