ТЕКСТ 46
тапасвибхьо 'дхико йогӣ
гя̄нибхьо 'пи мато 'дхика
кармибхяш чдхико йогӣ
тасмд йогӣ бхаврджуна
тапасвибхя – от аскетите; адхика – по-велик; йогӣ – йогӣ; гя̄нибхя – отколкото мъдрия; апи – също; мата – считан; адхика – по-велик; кармибхя – от кармичните работници; ча – също; адхика – по-велик; йогӣ – един йогӣ; тасмт – затова; йогӣ – трансценденталист; бхава – просто стани; арджуна – о, Арджуна.
Един йогӣ е по-велик от аскета, по-велик от емпирика, по-велик от кармичния работник. Затова, о, Арджуна, при всички обстоятелства бъди йогӣ.
Когато говорим за йога, имаме предвид свързване на съзнанието с Върховната Абсолютна Истина. Тази техника е назовавана по различни начини от различните практикуващи в зависимост от конкретния метод. Когато в процеса на свързване преобладават плодоносните дейности, той е наричан карма йога, когато преобладава емпиричното – гя̄на йога, а когато преобладава отношението на преданост към Върховния Бог – бхакти йога. Бхакти йога, Кш̣а съзнание, е крайното съвършенство на всички видове йога, както ще бъде обяснено в следващия стих. Тук Бог потвърждава превъзходството на йога, но не споменава, че тя е по-добра от бхакти йога. Бхакти йога е пълно духовно знание и нищо не я превъзхожда. Аскетизмът без знание за себето е несъвършен. Емпиричното знание без отдаване на Върховния Бог е също несъвършено. А плодоносната дейност без Кш̣а съзнание е губене на време. Следователно най-високо оценената тук йога е бхакти йога и това е заявено още по-ясно в следващия стих.