ТЕКСТ 14

Върховната Личност притежава безброй божествени енергии. Живите същества са частици от енергиите му и също са божествени, но контактът с материалната енергия покрива тяхната изначална висша природа и те не могат да преодолеят влиянието ѝ. Както беше казано, материалната и духовната природа като еманации на Бога са вечни. Живите същества принадлежат към вечната висша природа на Бога, но поради това че са замърсени от нисшата природа – материята, – илюзията им е също вечна. Ето защо обусловената душа се нарича нитя-баддха, вечно обусловена. Никой не може да проследи как тя е станала обусловена в даден момент от историята на материалния свят. Въпреки че материалната природа е по-нисша енергия, за душата е много трудно да се освободи от влиянието ѝ, защото материалната енергия се ръководи от върховната воля, която живото същество не може да преодолее. Нисшата материална природа се определя тук като божествена, защото тя е свързана с Бога и действа по негова воля. Управлявана от божествената воля, материалната природа, макар и нисша, действа толкова удивително при създаването и разрушаването на космичното проявление. Ведите потвърждават това по следния начин: мя̄ ту практи видя̄н мйина ту махешварам. „Въпреки че мя̄ (илюзията) е неистинска или временна, зад нея стои висшият магьосник, Божествената Личност, който е Махешвара, върховният властелин“ (Шветшватара Упаниш̣ад, 4.10).

Другото значение на гуа е „въже“; това означава, че обусловената душа е здраво вързана с въжетата на илюзията. Човек с вързани ръце и крака не може да се освободи сам – трябва да му помогне някой, който не е завързан. Понеже един вързан не може да помогне на друг вързан, спасителят трябва да бъде свободен. Следователно само Бог Кш̣а или негов авторитетен представител, духовният учител, може да спаси обусловената душа. Без висша помощ човек не може да се освободи от робството на материалната природа. Преданото служене, Кш̣а съзнание, помага да се постигне такова освобождение. Кш̣а, господарят на илюзорната енергия, може да заповяда на тази непреодолима енергия да освободи обусловената душа. Той повелява това освобождение единствено от безпричинна милост към отдалата се душа и от бащинска привързаност към живото същество, което изначално е любимо дете на Бога. Ето защо отдаването в лотосовите нозе на Бога е единственото средство за освобождение от ноктите на неумолимата материална природа.

Думите мм ева са също важни. Мм означава само на Кш̣а (Виш̣у), а не на Брахм или Шива. Въпреки че Брахм и Шива са много издигнати и са почти на нивото на Виш̣у, не е възможно тези въплъщения на раджо-гуа (страст) и тамо-гуа (невежество) да освободят обусловената душа от ноктите на мя̄. С други думи, както Брахм, така и Шива се намират под влиянието на мя̄. Само Виш̣у е господар на мя̄ и затова само Той може да даде освобождение на обусловената душа. Ведите (Шветшватара Упаниш̣ад, 3.8) потвърждават това с израза там ева видитв – „Освобождение е възможно единствено чрез разбиране на Кш̣а“. Дори Шива потвърждава, че освобождение може да се постигне само по милостта на Виш̣у. Бог Шива казва: мукти-прадт сарвеш̣ виш̣ур ева на сашая – „Няма съмнение, че Виш̣у е дарителят на освобождение за всекиго“.