ТЕКСТ 8

Този стих обяснява как Бог е всепроникващ чрез разнообразните си материални и духовни енергии. Първоначално Върховният може да бъде възприет в неговите различни енергии и така да бъде осъзнат безличностния му аспект. Както полубогът на Слънцето е личност и може да бъде видян във всепроникващата му енергия – слънчевата светлина, – така и Господ, въпреки че се намира във вечната си обител, присъства навсякъде с енергиите си, изпълващи цялото творение. Вкусът на водата е активният принцип на водата. Никой не обича да пие морска вода, защото чистият вкус на водата е примесен със сол. Привличащата сила на водата зависи от чистотата на вкуса ѝ, а този чист вкус е една от енергиите на Върховния. Имперсоналистът усеща присъствието на Бога във водата чрез нейния вкус. Персоналистът също възхвалява Бога, че милостиво дарява вкусна вода за утоляване на жаждата. Това е начинът за възприемане на Върховния. Практически не съществува конфликт между персонализма и имперсонализма. Който познава Бога, знае, че имперсоналното и персоналното разбиране присъстват едновременно във всичко и противоречие няма. Затова Бог Чайтаня е установил възвишената си доктрина: ачинтя бхеда-и-абхеда-таттва – едновременна еднаквост и различие.

Източникът на слънчевата и лунната светлина е брахмаджьоти, безличностното сияние на Бога. А праава, трансценденталният звук о-кра в началото на всеки ведически химн, е обръщение към Върховния. Тъй като имперсоналистите се страхуват да се обръщат към Върховния Бог Кш̣а с някое от многобройните му имена, те предпочитат да произнасят трансценденталния звук о-кра. Но те не съзнават, че о-кра е звуков образ на Кш̣а. Присъствието на Кш̣а съзнание е навсякъде и този, който го усеща, е благословен. Непознаващите Кш̣а са в илюзия. Знанието за Кш̣а е освобождение, а незнанието за него е робство.