ТЕКСТ 9
пуьо гандха птхивя̄ ча
теджаш чсми вибхвасау
джӣвана сарва-бхӯтеш̣у
тапаш чсми тапасвиш̣у
пуя – изначално; гандха – благоухание; птхивя̄м – на земята; ча – също; теджа – топлина; ча – също; асми – Аз съм; вибхвасау – в огъня; джӣванам – живота; сарва – във всички; бхӯтеш̣у – живи същества; тапа – аскетизъм; ча – също; асми – Аз съм; тапасвиш̣у – на аскетите.
Аз съм изначалното благоухание на земята и топлината на огъня. Аз съм животът на всичко живо. Аз съм аскетизмът на аскетите.
Пуя е това, което не се разрушава; пуя е изначалното. Всичко в материалния свят има някакво ухание – както цветето, земята, водата, огънят, въздухът и т.н. Чистото изначално благоухание, проникващо навсякъде, е Кш̣а. Всичко има и определен изначален вкус, който може да се промени чрез смесване на химичните елементи. Тоест всичко има някакъв изначален аромат и вкус. Вибхвасу означава „огън“. Без огън фабриките не могат да работят, не можем да готвим и т.н.; този огън е Кш̣а. Топлината на огъня е Кш̣а. Според ведическата медицина лошото храносмилане се дължи на понижена температура в стомаха. Така че дори за храносмилането е необходим огън. В Кш̣а съзнание разбираме как земята, водата, огънят, въздухът и всеки действащ принцип, всички химически и материални елементи съществуват благодарение на Кш̣а. Продължителността на човешкия живот също зависи от Кш̣а. По милостта на Кш̣а човек може да удължи живота си или да го скъси. Така Кш̣а съзнание е приложимо във всяка сфера.