ТЕКСТ 15
мм упетя пунар джанма
дукхлаям ашшватам
нпнуванти махтмна
сасиддхи парам гат
мм – мен; упетя – достигат; пуна – отново; джанма – раждане; дукха-лаям – място на страдания; ашшватам – временно; на – никога; пнуванти – достигат; мах-тмна – великите души; сасиддхим – съвършенство; парамм – върховно; гат – след като постигнат.
След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.
Временният материален свят е пълен със страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта; напълно естествено е този, който стане съвършен и достигне върховната планета Кш̣алока, Голока Вндвана, да не желае да се върне обратно. Най-висшата планета е описана във ведическата литература като авякта, акш̣ара и парам гати. Тоест тя е невъобразима, отвъд материалното ни възприятие, но е висшата цел, мястото, към което се отправят махтмите (великите души). Махтмите, слушайки трансценденталните послания на себеосъзнатите предани, постепенно усъвършенстват преданото си служене в Кш̣а съзнание и така се вглъбяват в него, че повече не се стремят към някоя от висшите материални планети, нито дори към духовните планети. Те желаят единствено Кш̣а и общуване с Кш̣а. Това е висшето съвършенство на живота. В стиха специално се говори за персоналистите – преданите на Върховния Бог. Тези предани в Кш̣а съзнание достигат висшето съвършенство на живота; с други думи, те са възвишени души.