ТЕКСТ 9
кави пурам анушситрам
аор аӣя̄сам анусмаред я
сарвася дхтрам ачинтя-рӯпам
дитя-вара тамаса парастт
кавим – този, който знае всичко; пурам – най-старият; анушситрам – властелинът; ао – от атома; аӣя̄сам – по-малък; анусмарет – винаги мисли за; я – този, който; сарвася – на всички; дхтрам – поддръжникът; ачинтя – невъобразима; рӯпам – чиято форма; дитя-варам – блестящ като слънце; тамаса – спрямо мрака; парастт – трансцендентален.
Трябва да се медитира върху Върховния Бог – този, който знае всичко, най-стария, властелина, по-малък от най-малкото; Той поддържа всичко и е невъобразим, извън всяка материална представа; Той е винаги личност; Той е блестящ като слънцето, трансцендентален, отвъд тази материална природа.
В този стих се описва как трябва да се мисли за Върховния. Най-важното е, че Той не е безличностен, не е пустота. Много е трудно да се медитира върху нещо безличностно или пусто. Но да се мисли за Кш̣а е лесно и точно това е описано тук. Преди всичко Бог е пуруш̣а, т.е. личност – ние мислим за личността Рма и за личността Кш̣а. За Рма или Кш̣а би трябвало да мислим така, както е изложено в този стих на Бхагавад-гӣт. Бог е кави – Той познава миналото, настоящето и бъдещето, следователно знае всичко. Той е предвечната личност, източникът на всичко; всичко се ражда от него. Той е властелинът на Вселената, поддръжникът и учителят на човечеството. Той е по-малък от най-малкото. Живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма, но Бог е толкова невъобразимо малък, че влиза в сърцето на тази частица. Затова е наречен по-малък от най-малкото. Върховният може да влезе в атома и в сърцето на най-малкото и да го контролира като Свръхдуша. Макар и толкова малък, Той е всепроникващ и поддържа всичко, например, планетарните системи. Често се чудим как тези огромни планети плуват в пространството. Тук се казва, че Върховният Бог с невъобразимата си енергия поддържа всички планетарни системи и галактики. Във връзка с това, много важна е думата ачинтя („невъобразим“). Енергията на Бога е отвъд нашето разбиране, отвъд мисловните ни способности; ето защо се нарича невъобразима (ачинтя). Кой може да оспори това? Бог прониква в материалния свят и въпреки това остава извън него. Ние не можем да обхванем дори този материален свят, който в сравнение с духовния е незначителен – как бихме могли да обхванем нещо отвъд. Ачинтя означава това, което е отвъд материалния свят; това, което не може да бъде докоснато от никакъв довод, логика и философско размишление; това, което е невъобразимо. Следователно интелигентните личности трябва да се откажат от безполезни доводи и разсъждения, да приемат посоченото в писания като Ведите, Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, и да следват изложените в тях принципи. Това ще доведе до истинско разбиране.