ТЕКСТ 10
прая̄а-кле манасчалена
бхактя̄ юкто йога-балена чаива
бхрувор мадхйе прам вешя самяк
са та пара пуруш̣ам упаити дивям
прая̄а-кле – в мига на смъртта; манас – с ума; ачалена – без да бъде отклоняван; бхактя̄ – с пълна преданост; юкта – зает; йога-балена – със силата на мистичната йога; ча – също; ева – несъмнено; бхруво – двете вежди; мадхйе – между; прам – жизнения дъх; вешя – като установява; самяк – напълно; са – той; там – тази; парам – трансцендентална; пуруш̣ам – Божествена Личност; упаити – достига; дивям – в духовното царство.
Този, който в мига на смъртта установи жизнения си дъх между веждите и чрез силата на йога, неотклонно и с преданост помни Върховния Бог, неминуемо ще го достигне.
Тук ясно се казва, че в мига на смъртта умът трябва да бъде насочен с преданост към Бога. На практикуващите йога се препоръчва да издигнат жизнената си сила между веждите (до гя̄-чакра). В стиха е предложена ш̣а-чакра-йога, включваща медитация върху шестте чакри. Чистият предан не се занимава с такава йога, но понеже винаги е в Кш̣а съзнание, в мига на смъртта по Божията милост може да помни Върховната Божествена Личност. Това е обяснено в четиринайсети стих.
Употребата на думата йога-балена е особено важна, защото без йога практика, било то ш̣а-чакра или бхакти йога, не може да се достигне това трансцендентално състояние на съществуване в мига на смъртта. Няма как изведнъж да си припомним Върховния Бог. Необходимо е да се практикува някаква йога система и по-специално системата бхакти йога. В мига на смъртта умът е твърде разстроен, затова чрез йога човек трябва да се стреми към трансценденталност през целия си живот.