ТЕКСТ 12

Мнозина предани гледат на себе си като на Кш̣а осъзнати, но дълбоко в сърцето си не приемат Върховната Божествена Личност, Кш̣а, за Абсолютна Истина. Те никога няма да вкусят плода на преданото служене – завръщането обратно при Бога. И тези, които извършват благочестиви плодоносни дейности с надеждата за освобождение от материалното оплитане, никога няма да успеят, защото се присмиват на Бога, Върховната Личност. Казано накратко, личностите, които се подиграват на Кш̣а, са демони и атеисти. Както беше описано в седма глава на Бхагавад-гӣт, такива демонични безбожници никога не се отдават на Кш̣а. Техните празни философствания за достигане на Абсолютната Истина ги водят до погрешното заключение, че обикновеното живо същество и Кш̣а са едно и също. Те са убедени, че тялото на всяко човешко същество просто е покрито от материалната природа, но веднага щом то се освободи от материалното си тяло, няма никаква разлика между него и Бога. Този стремеж за единство с Кш̣а е пълна заблуда. Подобно атеистично и демонично занимание с духовното знание е безплодно. Това е смисълът на този стих. Знанието, което такива личности извличат от ведическата литература, като Веднта сӯтра и Упаниш̣адите, е крайно подвеждащо.

Истинско оскърбление към Бога е да се счита Кш̣а, Върховната Личност, за обикновен човек. Мислещите по този начин със сигурност са заблудени, защото не разбират вечната форма на Кш̣а. В Бхад-виш̣у смти се казва недвусмислено:

„Този, който приема тялото на Кш̣а за материално, трябва да бъде отстранен от всички ритуални дейности, описани в шрути и смти. И ако някой случайно види лицето му, трябва да се изкъпе в Ганг, за да се освободи от заразата“. Хората се присмиват на Кш̣а, защото завиждат на Върховната Божествена Личност. Тяхната съдба, без съмнение, е да се раждат отново и отново във форми, в които ще водят атеистичен и демоничен живот. Истинското им знание винаги ще остава под влияние на илюзията и те постепенно ще деградират до най-тъмните области на творението.