ТЕКСТ 19
тапмй ахам аха варш̣а
нигхмй утсджми ча
амта чаива мтюш ча
сад асач чхам арджуна
тапми – давам топлина; ахам – Аз; ахам – Аз; варш̣ам – дъжд; нигхми – спирам; утсджми – изпращам; ча – и; амтам – безсмъртие; ча – и; ева – несъмнено; мтю – смърт; ча – и; сат – дух; асат – материя; ча – и; ахам – Аз; арджуна – О, Арджуна.
О, Арджуна, Аз давам топлината, Аз изпращам и спирам дъжда. Аз съм безсмъртието, Аз съм и персонификацията на смъртта. Както духът, така и материята са в мен.
Чрез различните си енергии Кш̣а разпръсква топлина и светлина с посредничеството на електричеството и слънцето. През лятото Той спира дъжда, а през дъждовния сезон изпраща неспирни потоци дъжд. Енергията, която ни поддържа и удължава живота ни, е Кш̣а и накрая пак Кш̣а ни посреща под формата на смърт. С анализ на различните му енергии може да се установи, че за него няма разлика между материя и дух – Той е и материя, и дух. Ето защо в напредналия стадий на Кш̣а съзнание, преданият не прави подобни разграничения. Той вижда във всичко единствено Кш̣а.
Тъй като Кш̣а е и материя, и дух, гигантската вселенска форма, включваща всички материални проявления, е също Кш̣а. И забавленията му във Вндвана, като двуръкия Шя̄масундара, който свири на флейта, са също забавления на Върховния Бог.