ТЕКСТ 17
диви-спшау хема-кирӣа-коибхир
нируддха-кхау спхурад-агад-бхуджау
г кампаянтау чарааи паде паде
ка сукчркам атӣтя тастхату
диви-спшау – докосвайки небето; хема – златни; кирӣа – на шлемовете им; коибхи – с върховете; нируддха – препречваха; кхау – посоките; спхурат – блестящи; агад – гривни; бхуджау – на чиито ръце; гм – земята; кампаянтау – разтърсваха; чарааи – с краката си; паде паде – на всяка крачка; ка – с кръстовете си; су-кч – с богато украсени колани; аркам – слънцето; атӣтя – закриваха; тастхату – стояха изправени.
Туловищата им бяха толкова грамадни, че върховете на златните им корони сякаш целуваха небето. Двамата препречваха взора във всички посоки, а когато вървяха, с всяка своя крачка разтърсваха земята. Ръцете им бяха украсени с блестящи гривни, а когато застанеха прави, двамата закриваха слънцето с талиите си, препасани със скъпи колани.
В демоничния тип цивилизация хората се стремят да постигнат такова тяло, че когато вървят по улицата, земята под тях да трепери, а когато се изправят, да закриват слънцето и целия хоризонт. Ако хората от някоя националност се отличават със силни тела, страната им се смята за една от високоразвитите в материално отношение страни в света.