ТЕКСТ 53
тебхяш чаикаикаша свася
дехасшам адд аджа
ят тат самдхи-йогарддхи-
тапо-вид-вирактимат
тебхя – на тях; ча – и; екаикаша – всеки един; свася – на своето собствено; дехася – тяло; ашам – част; адт – даде; аджа – нероденият Брахм; ят – която; тат – тази; самдхи – дълбока медитация; йога – съсредоточаване на ума; ддхи – свръхестествена сила; тапа – аскетизъм; вид – знание; виракти – отречение; мат – надарено.
На всеки един от синовете си нероденият творец на вселената даде част от собственото си тяло, което бе надарено със способност за дълбока медитация, умствена концентрация, свръхестествени сили, аскетизъм, духовно знание и отреченост.
В тази строфа думата вирактимат означава „притежаващ качеството отреченост“. Духовното себепознание е недостъпно за материалистите. Хората, които са привързани към сетивното наслаждение, не могат да осъзнаят духовната си природа. В Бхагавад-гӣт се казва, че ония, които се стремят към материални притежания и материални наслаждения, не могат да постигнат йога-самдхи, пълно потапяне в Ка съзнание. Теорията, според която човек може да се наслаждава на материалния живот и едновременно с това да напредва духовно, е пълна измама. Принципите на отречението са четири: въздържание от незаконен полов живот, от месоядство, от употреба на упойващи и опияняващи средства и от хазарт. Тези четири принципа се наричат тапася, или аскетизъм. Процесът на духовното себепознание изисква човек да потопи ума си във Върховния в пълно Ка съзнание.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Разговорът между Маитрея и Видура“.