ТЕКСТ 12
удятася хи кмася
пративдо на шасяте
апи нирмукта-сагася
кма-рактася ки пуна
удятася – който идва сам; хи – наистина; кмася – на материалното желание; пративда – отказ; на – не; шасяте – да се хвали; апи – дори; нирмукта – на този, който е свободен; сагася – от привързаност; кма – към сетивните удоволствия; рактася – на този, който е привързан; ким пуна – колко по-малко.
Да се отхвърля дар, който сам идва в ръцете, не е препоръчително дори за човек, който напълно се е освободил от всички привързаности, какво остава за оня, който е привързан към сетивните удоволствия.
В материалния живот всички се стремят към сетивно наслаждение. Затова оня, който без никакви усилия получи обект за сетивно наслаждение, не бива да отхвърля този дар. Кардама Муни не се стремял към сетивни наслаждения, но все пак искал да се ожени и се молел на Бога за подходяща съпруга. Свямбхува Ману знаел това, ето защо по заобиколен начин се опитвал да убеди Кардама Муни да приеме: „Ти мечтаеше за достойна съпруга, каквато е моята дъщеря, и сега тя е пред теб. Не се отказвай от това, което е резултат от молитвите ти. Приеми дъщеря ми“.