ТЕКСТ 40
дхтар яд асмин бхава ӣша джӣвс
тпа-трайебхихат на шарма
тман лабханте бхагавас тавгхри-
ччх са-видм ата шрайема
дхта – о, татко; ят – защото; асмин – в този; бхаве – материален свят; ӣша – о, Господи; джӣв – живите същества; тпа – страдания; трайеа – от три; абхихат – винаги обременени; на – никога; шарма – в щастие; тман – душата; лабханте – постигат; бхагаван – о, Божествена Личност; тава – твоите; агхри-чхм – сянката на твоите нозе; са-видм – пълни със знание; ата – получават; шрайема – убежище.
О, татко, о, Господи, о, Божествена Личност, живите същества в материалния свят никога не могат да бъдат щастливи, защото вечно ги смазват трите вида страдания. Затова те приемат подслон в сянката на лотосовите Ти нозе, които са пълни със знание. Ние също се приютяваме заедно с тях.
Преданото служене не е проява на сантименталност, нито е някаква материална дейност. То е реален път, по който живото същество може да постигне трансцендентално щастие, като се освободи от трите вида материални страдания – страданията, причинявани от тялото и ума, страданията, причинявани от други живи същества, и страданията, предизвиквани от природните бедствия. Всички, които са обусловени от материалното съществуване, независимо дали са хора, животни, полубогове или птици, са принудени да търпят страданията дхтмика (физическите и психическите страдания), дхибаутика (страданията, причинявани от другите живи същества) и дхидаивика (страданията, предизвиквани от свръхестествени сили). Щастието им не е нищо друго, освен тежка борба за освобождение от страданията на обусловеното съществуване. Има само едно спасение, и то е да се приеме убежище в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.
Човек може да възрази, че само този, който притежава истинско знание, може да се избави от материалните страдания. И това безспорно е факт. Но тъй като лотосовите нозе на Бога са изпълнени с трансцендентално знание, това условие веднага се изпълнява, щом човек приеме подслон при тях. По този въпрос вече говорихме в Първа песен (1.2.7):
всудеве бхагавати
бхакти йога прайоджита
джанаятй шу ваиргя
гна ча яд ахаитукам
Този, който отдава предано служене на Всудева, Божествената Личност, не страда от недостиг на знание. Богът лично поема грижата да разпръсне мрака на невежеството в сърцето на предания. Той потвърждава това и в Бхагавад-гӣт (10.10):
те сатата-юктн
бхаджат прӣти-пӯрвакам
дадми буддхи йога та
йена мм упанти те
Емпиричните философски разсъждения не могат да донесат на човек облекчение от тристранните болки на материалното съществуване. Усилията за получаване на знание без служене на Бога са само загуба на скъпоценно време.