ТЕКСТ 8
кут-т-тридхтубхир им мухур ардямн
шӣтоа-вта-варааир итаретарч ча
кмгнинчюта-ру ча судурбхареа
сампашято мана урукрама сӣдате ме
кут – глад; т – жажда; три-дхтубхи – три течности, т.е. слуз, жлъчка и въздух; им – всички те; муху – винаги; ардямн – объркани; шӣта – зима; уа – лято; вта – вятър; варааи – от дъждове; итара-итарт – и много други беди; ча – също; кма-агнин – от непреодолимо полово желание; ачюта-ру – непримирим гняв; ча – също; судурбхареа – изключително непоносим; сампашята – наблюдавайки това; мана – ум; урукрама – о, вършители на велики дела; сӣдате – изпада в униние; ме – моят.
О, Господи, вършителю на велики дела! Тези бедни създания постоянно се мъчат от глад и жажда, страдат от простуда, жлъчка и разстройство в секрецията, измъчват ги суровата зима и знойното лято, дъждовете и какви ли не други бедствия, а още са и обладани от непреодолимо полово желание и непримирим гняв. Те предизвикват у мен жалост и карат сърцето ми да се свива от болка, когато ги гледам.
Чистите предани на Бога като Брахм и личностите от неговата ученическа последователност изпитват болка, когато виждат нещастията на обусловените души, мъчещи се под бича на тристранните страдания – страданията, причинявани от тялото и ума, от природните бедствия и от много други неща в материалния свят. Без да знаят какви мерки да вземат, за да решат собствените си проблеми, страдащите хора понякога заемат позата на вождове на човечеството. Под тяхното мнимо водачество нещастните им последователи стават жертва на още по-тежки беди. Те са като слепци, които водят след себе си други слепци и накрая всички заедно падат в пропастта. Затова ако преданите на Бога не се съжалят над тези хора и не им покажат верния път, техният живот ще си остане напълно безнадежден. Преданите на Бога, които доброволно поемат отговорността да спасяват глупавите материалисти, отдали се на сетивно наслаждение, са също толкова скъпи на Бога, колкото му е скъп и самият Брахм.