No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 21

видура увча
тася шӣла-нидхе сдхор
брахмаяся махтмана
ргя катхам абхӯд ду
прадж яд виман яяу

видура увча – Видура каза; тася – на него (Ага); шӣла-нидхе – океан от добри качества; сдхо – светец; брахмаяся – привърженик на браминската култура; махтмана – велика душа; ргя – на царя; катхам – как; абхӯт – беше; ду – лош; прадж – син; ят – заради когото; виман – стана безразличен; яяу – напусна.

Обръщайки се към Маитрея, Видура каза: Скъпи брхмае, цар Ага се славел като изключително благороден управник. Той имал възвишен характер, бил истински светец и закрилял браминската култура. Как е възможно такава велика душа да създаде недостоен син като Вена, заради когото да загуби всякакво желание да управлява страната и впоследствие да я напусне?

Обикновено семейният, който живее заедно с родителите, съпругата и децата си, се чувства щастлив. Понякога обаче се случва дори най-близките ни да се превърнат в наши врагове. Чакя Паита казва, че врагове в семейството са бащата, който има големи дългове, майката, която се жени за втори път, съпругата, ако е прекалено красива, и синът, ако е глупак или пройдоха. Когато някой от най-близките ни роднини се превърне в наш враг, съвместният ни живот с него става много труден или дори невъзможен. В материалния свят подобни ситуации съвсем не са рядкост. Затова според традициите на ведическата култура щом прехвърли петдесетте, човек трябва да напусне семейството си, за да посвети остатъка от дните си изцяло на процеса на Ка съзнание.

« Previous Next »