ТЕКСТ 16
дха-врата сатя-сандхо
брахмаьо вддха-севака
шарая сарва-бхӯтн
мнадо дӣна-ватсала
дха-врата – непоколебим и решителен; сатя-сандха – отстояващ истината; брахмая – закрилник на браминската култура; вддха-севака – слуга на старите хора; шарая – при когото приемат подслон; сарва-бхӯтнм – всички живи същества; мна-да – този, който почита всички; дӣна-ватсала – много милостив към бедните и безпомощните.
Царят ще бъде непоколебимо решителен и винаги ще отстоява истината. Той ще закриля браминската култура, ще помага на старите хора и ще се грижи за всички предали му се души. Той ще почита всички живи създания и винаги ще бъде милостив към бедните и безпомощните.
В тази строфа особено внимание заслужава думата вддха-севака. Вддха значи „стари хора“. Човек може да е стар на години и на опит. Тази санскритска дума показва, че онзи, който превъзхожда останалите по опит и знания, трябва да бъде почитан като старите хора. Цар Птху се отнасял към брхмаите с дълбоко уважение и винаги се грижел за тях. Той помагал и на хората в преклонна възраст. А когато решал да направи нещо, никой не можел да го разубеди или спре. Тази черта на характера се нарича дха-сакалпа, или още дха-врата.