ТЕКСТ 4
праджс та дӣпа-балибхи
самбхтшеа-магалаи
абхӣюр ма-канш ча
ма-куала-маит
прадж – жителите; там – на него; дӣпа-балибхи – със светилници; самбхта – носещи; ашеа – безброй; магалаи – ритуални предмети, носещи щастие; абхӣю – дойдоха, за да приветстват; ма – с прекрасни, блестящи тела; кан ча – и неомъжени девойки; ма – удрящи се една в друга; куала – с обици; маит – накичени.
Когато царят стигна до градските порти, всички жители излязоха да го посрещнат, в ръце със светилници, цветя, кисело мляко и други ритуални предмети, носещи щастие. Царят бе приветстван от красиви девойки, които бяха нагиздени с накити и с обици, нежно звънтящи, когато се удряха една в друга.
Във ведическото общество е прието скъпият гост – младоженец, цар или духовен учител – да бъде посрещан с природни дарове като бетелови ядки, банани, млада пшеница, ориз, кисело мляко и киновар, защото се смята, че тези предмети носят щастие. В чест на госта с тях се украсява целият град, а посрещачите носят в ръце такива обредни дарове. Посрещането на госта от неомъжени момичета, целомъдрени и чисти, облечени в богати дрехи и накити, също се смята за добър знак. Кумрӣ, неомъжените девойки, които никога не са били докосвани от мъжка ръка, освещават всяко място с присъствието си. В най-консервативните индуски семейства и до днес на младите момичета не е позволено да се движат сами или да общуват с младежи. Докато не са омъжени, тези девойки се намират под опеката на родителите си, след сватбата им за тях се грижат младите им съпрузи, а когато остареят – децата им. Когато са покровителствани, жените стават благотворен източник на подкрепа и вдъхновение за мъжете.