ТЕКСТОВЕ 1 – 3
маитрея увча
двтмна праваясам
екад ваиня тмавн
тман вардхитшеа-
свнусарга праджпати
джагатас тастхуаш чпи
вттидо дхарма-бхт сатм
нипдитевардешо
яд-артхам иха джагивн
тмаджев тмадж няся
вирахд рудатӣм ива
праджсу виманасв ека
са-дро 'гт тапо-ванам
маитрея увча – мъдрецът Маитрея продължи да говори; дв – виждайки; тмнам – на тялото; праваясам – старост; екад – веднъж; ваиня – цар Птху; тма-вн – притежаващ съвършено духовно знание; тман – от него; вардхита – увеличено; ашеа – безкрайно; сва-анусарга – създаване на материални ценности; прадж-пати – защитник на поданиците; джагата – движещи се; тастхуа – неподвижни; ча – също; апи – несъмнено; втти-да – този, който осигурява средства за съществуване; дхарма-бхт – този, който спазва религиозните принципи; сатм – на преданите; нипдита – съвършено изпълни; ӣшвара – на Върховната Божествена Личност; деа – повеля; ят-артхам – в единодействие с него; иха – в този свят; джагивн – извърши; тма-джеу – на синовете си; тма-джм – Земята; няся – показвайки; вирахт – от раздялата; рудатӣм ива – сякаш ридаейки; праджсу – на поданиците; виманасу – на унилите; ека – сам; са-дра – със съпругата си; агт – замина; тапа-ванам – за гората, където човек може да живее като аскет.
В последните години от живота си, когато забеляза, че старостта приближава, Махрджа Птху, великата душа, цар на целия свят, раздели всички богатства, които беше натрупал, между всички живи създания – движещи се и неподвижни. Той осигури всекиму средства за препитание в съгласие с религиозните принципи и след като изпълни наставленията на Върховния Бог в пълно единодействие с него, поръча на синовете си да се грижат за Земята, която считаше като своя собствена дъщеря. След това Махрджа Птху напусна своите поданици, които горчиво ридаеха, потънали в скръб от раздялата, и замина за гората заедно със съпругата си, за да заживеят аскетичен живот.
Като една от шактвеша инкарнациите на Върховната Божествена Личност, Махрджа Птху дошъл на Земята, за да изпълни волята на Върховния. В Бхагавад-гӣт е казано, че Върховният Бог е господар на всички планети и постоянно следи дали живите същества живеят щастливо и изпълняват отредените им задължения. Щом се появят трудности, които пречат на живите същества да изпълняват дълга си, Богът сам идва на Земята, както утвърждава Бхагавад-гӣт (4.7): яд яд хи дхармася глнир бхавати бхрата.
По времето на цар Вена грубо се нарушавали религиозните принципи, затова Богът изпратил своя доверен предан, Махрджа Птху, да възстанови реда и спокойствието в света. И сега, след като изпълнил волята на Върховната Божествена Личност и сложил ред в земните дела, Махрджа Птху бил готов да се оттегли. По време на царуването си той изпълнявал безупречно своите задължения на владетел, а сега щял да даде пример и за това, как човек трябва да се оттегли от света. Царят разделил богатството си между своите синове и им поверил да управляват земята, след което заедно със съпругата си заминал в горите. Във връзка с това е важно да отбележим, че оттегляйки се от света, Махрджа Птху взел със себе си своята съпруга. Според ведическите принципи, когато мъжът се оттегля от семейния живот и напуска своя дом, той може да вземе със себе си и жена си, защото съпругът и съпругата биват смятани за едно цяло. Така те заедно могат да се посветят на отшелничество, за да постигнат освобождение. Така било прието във ведическата цивилизация и именно по този път поел Махрджа Птху, който винаги и във всичко бил пример за другите. Човек не трябва да остава у дома си чак до мига на смъртта, а когато му е времето, трябва да напусне семейното огнище и да се приготви да се върне при Бога. В качеството си на шактвеша инкарнация, Махрджа Птху дошъл от Вайкуха като представител на Ка, затова със сигурност щял да се върне при Бога. Но за да даде пример на хората във всяко едно отношение, той се подложил на сурови лишения и изпитания в тапо-вана. По всичко изглежда, че в онези времена по земята имало много тапо-вани – гори, предназначени за отшелничество и аскетичен живот. Нещо повече, в края на живота си всеки бил длъжен да се усамоти в някоя тапо-вана, за да се предаде изцяло на Върховната Божествена Личност, защото човек много трудно може да се освободи от семейното съществуване, ако продължава да живее у дома си.