ТЕКСТ 9

Дака се надигнал така, сякаш се събудил от дълбок сън. На санскрит това е изразено с думите супта ивоттастхау. Когато човек се пробуди, той веднага си спомня за своите задължения. Дака бил убит, а главата му била хвърлена в огъня, където станала на пепел. Тялото му лежало мъртво, но веднага щом към него прикрепили козята глава, по милостта на Шива той дошъл в съзнание. Това доказва, че съзнанието на всяко живо същество е индивидуално. След като получил козя глава, Дака фактически се сдобил с ново тяло, но независимо от тези промени съзнанието му си останало същото, защото съзнанието на индивида е неповторимо. От това следва, че развитието на съзнанието не зависи от вида на тялото. Съзнанието пътува заедно с душата от тяло в тяло. Много случаи от ведическата история потвърждават това. Един такъв пример е Махрджа Бхарата. Той бил цар, но в следващия си живот получил тяло на елен. Въпреки това обаче той запазил старото си съзнание. Той знаел, че преди е бил цар Бхарата, но сега е в тялото на елен, защото в мига на смъртта си е мислел за един елен. Въпреки че имал тяло на елен, той притежавал същото съзнание, каквото и в тялото на цар Бхарата. Редът, установен от Бога, е така съвършен, че този, който е превърнал съзнанието си в Ка съзнание, в следващия си живот със сигурност ще бъде велик предан на Ка дори ако получи тяло от друг вид.