ТЕКСТ 16
сотсджя дхаиря вилалпа шока-
двгнин два-латева бл
вкя сапатн смаратӣ сароджа-
шри дш бпа-калм увха
с – тя; утсджя – като изгуби; дхаирям – търпение; вилалпа – скърбеше; шока-два-агнин – от огъня на мъката; два-лат ива – като обгорено листо; бл – жената; вкям – думи; са-патн – казани от другата съпруга; смаратӣ – спомняне; сароджа-шри – лице, красиво като лотос; дш – гледайки; бпа-калм – плачейки; увха – каза.
Въпреки че бе кротка и търпелива, Сунӣти не намери сили да понесе и това. В нея като че забушува горски пожар и от мъка тя заприлича на листо, опърлено от пламък. Тя горко плачеше и щом си спомнеше думите на другата съпруга на царя, ясното ѝ лотосово лице се обливаше в сълзи. Накрая тя изрече следните думи.
Когато човек скърби, той се чувства като лист, обгорял от пламъците на горски пожар. Сунӣти се намирала точно в такова състояние. Въпреки че лицето ѝ било прекрасно като лотосов цвят, то изсъхнало, опърлено от тежките думи на другата съпруга на царя.