No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

тата шветаир хаяир юкте
махати сяндане стхитау
мдхава паваш чаива
дивяу шакхау прададхмату

тата – след това; шветаи – с бели; хаяи – коне; юкте – бяха впрегнати; махати – в голяма; сяндане – колесница; стхитау – разположени; мдхава – Ка (съпругът на богинята на щастието); пава – Арджуна (синът на Пу); ча – също; ева – несъмнено; дивяу – божествени; шакхау – раковини; прададхмату – зазвучаха.

От другата страна Бог Ка и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.

Раковините на Ка и Арджуна са описани като божествени, за разлика от раковината на Бхӣмадева. Звукът на божествените раковини подсказва, че противниковата армия няма шанс за победа, защото Ка е на страната на Павите. Джаяс ту пу-путр йе паке джанрдана. Победата съпътства личности като синовете на Пу, защото Бог Ка е близък с тях. Винаги край Бога е и богинята на щастието – тя никога не се отделя от съпруга си. Ето защо победа и сполука очаквали Арджуна, за което свидетелства трансценденталният звук от раковината на Виу, Бог Ка. Освен това колесницата, в която седели двамата приятели, била подарена на Арджуна от Агни (бога на огъня), а с нея могат да бъдат завоювани всички посоки в трите свята.

« Previous Next »