ТЕКСТ 14
тата шветаир хаяир юкте
махати сяндане стхитау
мдхава паваш чаива
дивяу шакхау прададхмату
тата – след това; шветаи – с бели; хаяи – коне; юкте – бяха впрегнати; махати – в голяма; сяндане – колесница; стхитау – разположени; мдхава – Кш̣а (съпругът на богинята на щастието); пава – Арджуна (синът на Пу); ча – също; ева – несъмнено; дивяу – божествени; шакхау – раковини; прададхмату – зазвучаха.
От другата страна Бог Кш̣а и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.
Раковините на Кш̣а и Арджуна са описани като божествени, за разлика от раковината на Бхӣш̣мадева. Звукът на божествените раковини подсказва, че противниковата армия няма шанс за победа, защото Кш̣а е на страната на Павите. Джаяс ту пу-путр йеш̣ пакш̣е джанрдана. Победата съпътства личности като синовете на Пу, защото Бог Кш̣а е близък с тях. Винаги край Бога е и богинята на щастието – тя никога не се отделя от съпруга си. Ето защо победа и сполука очаквали Арджуна, за което свидетелства трансценденталният звук от раковината на Виш̣у, Бог Кш̣а. Освен това колесницата, в която седели двамата приятели, била подарена на Арджуна от Агни (бога на огъня), а с нея могат да бъдат завоювани всички посоки в трите свята.