ТЕКСТ 44
ахо бата махат ппа
карту вявасит ваям
яд рджя-сукха-лобхена
ханту сва-джанам удят
ахо – уви; бата – колко странно е това; махат – велики; ппам – грехове; картум – да извършим; вявасит – сме решили; ваям – ние; ят – защото; рджя-сукха-лобхена – от алчност за царско щастие; хантум – да убием; сва-джанам – роднини; удят – се опитваме.
Уви, колко е странно, че се готвим да извършим големи грехове. Водени от желанието да се наслаждаваме на царско щастие, ние сме склонни да избием собствените си роднини.
Движен от егоистични мотиви, човек е готов да извърши дори грехове като убийство на брат, баща или майка. Има много такива примери в световната история. Но Арджуна, като свят предан на Бога, винаги е зачитал моралните принципи и затова иска да избегне подобни деяния.