ТЕКСТ 13
татраика-стха джагат ктсна
правибхактам анекадх
апашяд дева-девася
шарӣре павас тад
татра – там; ека-стхам – на едно място; джагат – Вселената; ктснам – напълно; правибхактам – разделена; анекадх – на много; апашят – може да види; дева-девася – на Бога, Върховната Личност; шарӣре – във вселенската форма; пава – Арджуна; тад – по това време.
Арджуна вижда във вселенската форма на Бога безкрайните проявления на Вселената, събрани на едно място, макар и разделени на много, много хиляди.
Думата татра („там“) е много важна. Тя означава, че докато Арджуна и Кш̣а седят в колесницата, Арджуна вижда вселенската форма. Всички други на бойното поле не могат да я видят, защото Кш̣а дава подходящо зрение само на Арджуна. Арджуна вижда в тялото на Кш̣а хиляди планети. Както научаваме от ведическите писания, съществуват много вселени и много планети. Някои от тях са направени от земя, други от злато, трети от скъпоценни камъни, някои са много големи, други са малки и т.н. Докато седи в колесницата, Арджуна вижда всичко това, но никой не разбира какво става между него и Кш̣а.