ТЕКСТ 19
анди-мадхя̄нтам ананта-вӣрям
ананта-бху шаши-сӯря-нетрам
пашя̄ми тв дӣпта-хутша-вактра
сва-теджас вишвам ида тапантам
анди – без начало; мадхя – среда; антам – или край; ананта – безгранично; вӣрям – величие; ананта – безброй; бхум – ръце; шаши – Луната; сӯря – и Слънцето; нетрам – очи; пашя̄ми – виждам; твм – теб; дӣпта – пламтящ; хутша-вактрам – огън излиза от устата ти; сва-теджас – от твоето сияние; вишвам – Вселена; идам – тази; тапантам – изгаря.
Ти си без начало, без среда и без край. Славата ти е безгранична. Ти имаш безброй ръце, а Слънцето и Луната са твоите очи. Виждам как от устата ти излиза пламтящ огън, изпепеляващ цялата Вселена със собственото си сияние.
Шестте съвършенства на Върховната Божествена Личност са безгранични. Тук, както и на много други места има повторение, но според писанията да се говори многократно за величието на Кш̣а, не е стилистична грешка. Известно е, че по време на объркване, учудване или голям екстаз, едни и същи думи се повтарят отново и отново – това не е недостатък.