ТЕКСТ 20
дя̄в -птхивьор идам антара хи
вя̄пта тваяикена дишаш ча сарв
дш̣вдбхута рӯпам угра таведа
лока-трая правятхита махтман
дяу – от небето; -птхивьо – до земята; идам – това; антарам – между; хи – несъмнено; вя̄птам – проникнато; твая̄ – от теб; екена – единствен; диша – посоки; ча – и; сарв – всички; дш̣в – виждайки; адбхутам – удивителна; рӯпам – форма; уграм – ужасна; тава – твоята; идам – тази; лока – планетарните системи; траям – трите; правятхитам – обезпокоени; мах-тман – о, велики.
Въпреки че си един, Ти обхващаш изцяло небето, планетите и пространството между тях. О, велики, виждайки тази удивителна и ужасяваща форма, всички светове изпадат в смут.
Дя̄в -птхивьо („пространството между рая и земята“) и лока-траям („трите свята“) са важни думи в този стих; от тях става ясно, че не само Арджуна вижда вселенската форма на Бога, но и живите същества от други планетарни системи също я виждат. Вселенската форма не е сън на Арджуна. Всички, надарени от Бога с божествено зрение, виждат на бойното поле тази вселенска форма.