ТЕКСТ 4
манясе яди тач чхакя
мая̄ драш̣ум ити прабхо
йогешвара тато ме тва
даршая̄тмнам авяям
манясе – Ти мислиш; яди – ако; тат – че; шакям – е възможно; мая̄ – от мен; драш̣ум – да бъде видяна; ити – така; прабхо – о, Господи; йога-ӣшвара – о, господарю на мистичните сили; тата – тогава; ме – на мен; твам – Ти; даршая – покажи; тмнам – твоето себе; авяям – вечно.
О, мой Господи, о, господарю на мистичните сили, ако мислиш, че мога да видя космичната ти форма, бъди милостив да ми покажеш това неограничено вселенско себе.
Казват, че човек не може да види, да чуе, да възприеме, нито да разбере Върховния Бог, Кш̣а, с материалните си сетива. Но ако от самото начало се занимава с трансцендентално любовно служене, той би могъл да го види, ако Бог му се разкрие. Всяко живо същество е само духовна искра и няма как да види или да разбере Върховния. Преданият Арджуна не се уповава на мисловните си способности; нещо повече – признава ограничените си възможности на живо същество и съзнава непостижимото могъщество на Кш̣а. Арджуна успява да проумее, че за живото същество е невъзможно да разбере неограничената безкрайност. Ако Безкрайният милостиво разкрие себе си, бихме могли да разберем природата му. Думата йогешвара е много важна, тя посочва невъобразимото могъщество на Бога. Той е безграничен, но ако поиска, може милостиво да разкрие себе си. Ето защо Арджуна моли за невъобразимата милост на Кш̣а. Той не му нарежда. Кш̣а не е длъжен да се разкрие, докато не му се отдадем напълно в Кш̣а съзнание и не започнем да му служим. Затова е невъзможно личности, разчитащи на задълбочените си размишления, да видят Кш̣а.