ТЕКСТОВЕ 41 – 42
сакхети матв прасабха яд укта
хе кш̣а хе я̄дава хе сакхети
аджнат махимна таведа
мая̄ прамдт праайена впи
яч чвахсртхам асат-кто 'си
вихра-шайя̄сана-бходжанеш̣у
еко 'тха впй ачюта тат-самакш̣а
тат кш̣майе твм ахам апрамеям
сакх – приятел; ити – така; матв – като мисля; прасабхам – дръзко; ят – каквото и; уктам – казал; хе кш̣а – о, Кш̣а; хе я̄дава – о, Я̄дава; хе сакхе – о, мой скъпи приятелю; ити – така; аджнат – без да познавам; махимнам – величието; тава – твоето; идам – това; мая̄ – от мен; прамдт – от глупост; праайена – от любов; в апи – всичко; ят – каквото и; ча – също; авахса-артхам – на шега; асат-кта – унижаван; аси – Ти си бил; вихра – като почиваме; шайя̄ – като лежим; сана – като седим; бходжанеш̣у – или докато ядем заедно; ека – сами; атха в – или; апи – също; ачюта – о, непогрешими; тат-самакш̣ам – сред приятели; тат – всички тези; кш̣майе – моля прошка; твм – от теб; ахам – аз; апрамеям – неизмерими.
Аз мислех за теб като за мой приятел и без да познавам твоето величие, необмислено те наричах „О, Кш̣а“, „О, Я̄дава“, „О, приятелю“. Моля те, прости ми стореното от безумие или любов. Много пъти не съм те почитал в шегите си, докато сме делели едно и също легло, седели сме или сме се хранели заедно, понякога сами, а понякога сред приятели. О, непогрешими, моля прошка за всички тези обиди.
Макар Кш̣а да разкрива пред Арджуна вселенската си форма, Арджуна помни приятелските си отношения с него и затова го моли да извини непринудените жестове, породени от приятелството. Той признава, че преди не е допускал възможността Кш̣а да приеме такава вселенска форма, въпреки че Кш̣а му е говорил за това като на близък приятел. Много пъти Арджуна е показвал неуважение към Кш̣а с обръщенията си: „О, скъпи приятелю“, „О, Кш̣а“, „О, Я̄дава“, без да съзнава неговото съвършенство. Но Кш̣а е толкова добър и милостив, че независимо от съвършенството си се отнася с Арджуна като с приятел. Това е размяна на трансцендентална любов между предания и Бога. Връзката между живото същество и Кш̣а е вечна, тя не може да бъде забравена, както става ясно от поведението на Арджуна. Той вижда великолепието на вселенската форма, но не може да забрави приятелските си отношения с Кш̣а.