ТЕКСТОВЕ 18 – 19
сама шатрау ча митре ча
татх мнпамнайо
шӣтош̣а-сукха-дукхеш̣у
сама сага-виварджита
туля-нинд-стутир маунӣ
сантуш̣о йена кеначит
аникета стхира-матир
бхактимн ме прийо нара
сама – еднакъв; шатрау – към врага; ча – също; митре – към приятеля; ча – също; татх – така; мна – на почит; апамнайо – и безчестие; шӣта – в студ; уш̣а – зной; сукха – щастие; дукхеш̣у – и нещастие; сама – уравновесен; сага-виварджита – освободен от всякакво общуване; туля – еднакъв; нинд – в клевета; стути – и репутация; маунӣ – мълчалив; сантуш̣а – удовлетворен; йена кеначит – без нищо; аникета – без жилище; стхира – установен; мати – решителност; бхакти-мн – зает с предано служене; ме – на мен; прия – скъп; нара – човек.
Той се отнася еднакво към приятели и врагове, остава уравновесен в чест и безчестие, зной и студ, щастие и нещастие, слава и позор, свободен е от замърсяващо общуване и е винаги мълчалив и удовлетворен, не се грижи да си осигури жилище, твърдо установен е в знание и е посветен на предано служене – такъв човек ми е много скъп.
Преданият избягва всяко неподходящо общуване. Понякога човек е хвален, понякога е хулен – такава е природата на човешкото общество. Но преданият остава безучастен към преходните слава и позор, към щастието и нещастието. Той е много търпелив. Наричан е мълчалив, защото не говори за нищо друго, освен за Кш̣а. Мълчалив не означава, че не трябва да говори изобщо, а значи, че не трябва да говори безсмислици. Той говори само за важни неща, а най-същественият разговор за него е разговорът за Върховния Бог. Преданият е щастлив при всички обстоятелства. Понякога може да получи много вкусни храни, друг път – не, но той е удовлетворен. Той не се грижи за комфортно жилище. Понякога може да живее под дърво, друг път в дворец – за него е без значение. Наричат го устойчив, защото е установен в своята решителност и знание. Можем да открием известно повторение в описанията на качествата на един предан, но това е само, за да се наблегне върху факта, че той трябва да придобие всички тези качества. Без добри качества не можем да бъдем чисти предани. Харв абхактася куто махад-гу – човек, който не е предан, няма добри качества. Всеки, който иска да бъде приеман за предан, трябва да развие добри качества. Разбира се, преданият не полага свръхусилия, за да придобие тези качества, защото дейностите в Кш̣а съзнание и преданото служене му помагат да ги развие от само себе си.