ТЕКСТ 27
я̄ват саджяте кичит
саттва стхвара-джагамам
кш̣етра-кш̣етрагя-саьогт
тад виддхи бхаратарш̣абха
я̄ват – всичко, което; саджяте – започва да съществува; кичит – всичко; саттвам – съществуване; стхвара – недвижещо се; джагамам – движещо се; кш̣етра – на тялото; кш̣етра-гя – и познавачът на тялото; саьогт – чрез съединяване; тат виддхи – трябва да знаеш това; бхарата-ш̣абха – о, пръв сред Бхратите.
О, пръв сред Бхратите, знай, че всичко съществуващо, което виждаш – движещо се или неподвижно – е само комбинация от полето на дейностите и познавача на полето.
Този стих е описание на материалната природа и живото същество, които са съществували още преди сътворението на космоса. Всичко сътворено не е нищо друго освен съчетание на живото същество с материалната природа. В света има много неподвижни обекти, като дървета, планини и хълмове, и други същества, които се движат, но всички те са само комбинации от материалната природа и висшата духовна природа – живото същество. Без докосване от висшата природа, живото същество, нищо не започва да съществува. Връзката между материалната и духовната природа е вечна и това комбиниране се осъществява от Върховния Бог. Следователно Той е господарят както на висшата, така и на нисшата природа. Материалната природа е създадена от Бога, а в нея е поставена висшата природа – по този начин се осъществяват всички проявления и дейности.