ТЕКСТ 28
сама сарвеш̣у бхӯтеш̣у
тиш̣ханта парамешварам
винашятсв авинашянта
я пашяти са пашяти
самам – еднакво; сарвеш̣у – във всички; бхӯтеш̣у – живи същества; тиш̣хантам – пребивава; парама-ӣшварам – Свръхдушата; винашятсу – в унищожимото; авинашянтам – неразрушимо; я – всеки, който; пашяти – вижда; са – той; пашяти – наистина вижда.
Този, който вижда Свръхдушата като придружител на индивидуалната душа във всички тела и разбира, че двете, макар и в тленно тяло, не могат никога да бъдат унищожени, вижда нещата такива, каквито са.
Ако чрез подходящо общуване човек разбере живото същество като съвкупност от тялото, собственика на тялото (индивидуалната душа) и приятеля на индивидуалната душа – той притежава истинско знание. Това се постига само чрез общуване с личност, която действително разбира духовната наука. Хората лишени от подобно общуване, са невежи; те виждат само тялото и мислят, че със смъртта на тялото всичко свършва. В действителност това не е така. След разрушаването на тялото душата и Свръхдушата продължават да съществуват, като непрекъснато преминават през различни движещи се и недвижещи се форми. Санскритската дума парамешвара понякога се превежда като „индивидуална душа“, защото душата е господар на тялото и след разрушаването му се преселва в друга форма. В този смисъл тя е господар. Но други обясняват, че парамешвара е Свръхдушата. И в единия, и в другия случай Свръхдушата и индивидуалната душа продължават да съществуват. Те не са унищожавани. Този, който разбира това, наистина вижда нещата такива, каквито са.