ТЕКСТОВЕ 22 – 25
шрӣ-бхагавн увча
пракша ча правтти ча
мохам ева ча пава
на двеш̣и самправттни
на нивттни ккш̣ати
удсӣна-вад сӣно
гуаир йо на вичляте
гу вартанта итй ева
йо 'ватиш̣хати негате
сама-дукха-сукха сва-стха
сама-лош̣шма-кчана
туля-прия̄прийо дхӣрас
туля-ниндтма-састути
мнпамнайос туляс
тульо митрри-пакш̣айо
сарврамбха-паритя̄гӣ
гутӣта са учяте
шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност каза; пракшам – просветление; ча – и; правттим – привързаност; ча – и; мохам – илюзия; ева ча – също; пава – о, сине на Пу; на двеш̣и – не мрази; самправттни – въпреки че са развили; на нивттни – нито спира развитието; ккш̣ати – желае; удсӣна-ват – сякаш е безучастен; сӣна – установен; гуаи – от качествата; я – този; на – никога; вичляте – е обезпокоен; гу – качествата; вартанте – действат; ити евам – като знае; я – този, който; аватиш̣хати – остава; на – никога; игате – трепва; сама – еднакъв; дукха – в нещастие; сукха – и щастие; сва-стха – самовглъбен; сама – еднакво; лош̣а – буца пръст; ашма – камък; кчана – злато; туля – еднакво разположен; прия – към желаното; априя – и нежеланото; дхӣра – устойчиво; туля – еднакъв; нинд – в позор; тма-састути – и възхвала; мна – в чест; апамнайо – и безчестие; туля – еднакво; туля – еднакво; митра – на приятели; ари – и врагове; пакш̣айо – на групите; сарва – от всички; рамбха – стремежи; паритя̄гӣ – отказал се; гуа-атӣта – трансцендентален към гуите; са – той; учяте – се казва.
Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Пу, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гуите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гуите на природата.
Арджуна задава три различни въпроса и Бог отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кш̣а посочва най-напред, че една трансцендентална личност не завижда на никого и не копнее за нищо. В материалния свят въплътеното живо същество се намира под влиянието на една от гуите на природата. Извън тялото си то е и извън лапите на материалните гуи. Но докато се намира в материално тяло, би трябвало да бъде безучастно. То би трябвало да се заеме с предано служене на Бога, така че отъждествяването с материалното тяло постепенно да бъде забравено. Когато има съзнание само за материалното, човек действа за сетивно наслаждение, но ако пренасочи съзнанието си към Кш̣а, наслаждаването на сетивата естествено отмира. Ние не се нуждаем от това материално тяло и няма защо да се подчиняваме на неговите изисквания. Качествата на материалните гуи в тялото ще продължават да действат, но като вечна душа себето остава безучастно към тези дейности. Как остава безучастно? То нито желае да се наслаждава на тялото, нито желае да го напусне. Така, трансцендентално установен, преданият се освобождава от само себе си; не е необходимо да полага усилия, за да отхвърли влиянието на материалните гуи.
Следващият въпрос се отнася до поведението на трансцендентално установената личност. Материалистът се влияе от така наречените чест и безчестие, отнасящи се до тялото, но трансцендентално установеният е безразличен към фалшивите чест и позор. Той изпълнява дълга си в Кш̣а съзнание и не се интересува дали хората го почитат, или хулят. Приема нещата, благоприятни за задълженията му в Кш̣а съзнание, а иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Във всеки вижда свой приятел, който му помага в Кш̣а съзнание, и не изпитва омраза към въображаем враг. Отнася се еднакво към всички и възприема всичко на едно и също ниво, защото отлично знае, че самият той няма нищо общо с материалното съществуване. Събитията от социалния и политическия живот не го засягат, защото познава същността на преходните катаклизми и вълнения. Той не предприема нищо заради себе си. Заради Кш̣а е готов на всичко, но за себе си не прави нищо. С такова поведение човек става действително трансцендентален.