ТЕКСТ 10
кмам шритя душ̣пӯра
дамбха-мна-маднвит
мохд гхӣтвсад-грхн
правартанте 'шучи-врат
кмам – похот; шритя – приемат подслона на; душ̣пӯрам – ненаситна; дамбха – от гордост; мна – въображаема значимост; мада-анвит – опиянени от самонадеяност; мохт – от илюзия; гхӣтв – като вземат; асат – преходно; грхн – неща; правартанте – те извършват; ашучи – за нечисти; врат – обети.
Приемайки подслон в ненаситната похот, опиянени от гордата си самонадеяност и въображаема значимост, демоните извършват своите нечисти дела в плен на илюзията и очаровани от преходното.
Това е демоничният начин на мислене. Похотта на демоните е ненаситна. Тяхното неутолимо желание да се наслаждават на материалния свят е безгранично. Макар да са постоянно изпълнени с тревоги заради привързаност към временни неща, в своята илюзия те продължават с едни и същи материални дейности. Лишени от знание, те не разбират, че вървят по грешен път. Очаровани от преходното, демоните си създават собствен Бог и го прославят в собствени химни. В резултат, те все по-силно се привързват към две неща: сексуалното наслаждение и трупането на материални богатства. Особено значение има употребената тук дума ашучи-врат, „нечисти обети“. Демоничните хора са привлечени единствено от виното, жените, хазарта и яденето на месо – това са техните ашучи, нечисти навици. Подбуждани от чувство на гордост и собствена значимост, те създават някакви религиозни системи, противоречащи на ведическите принципи. Независимо че са най-отвратителните същества, светът неестествено ги обгражда с фалшиви почести. И докато вървят право към ада, на тях им се струва, че вървят по пътя на прогреса.