ТЕКСТОВЕ 11 – 12
чинтм апаримея̄ ча
пралая̄нтм упшрит
кмопабхога-парам
етвад ити нишчит
ш-пша-шатаир баддх
кма-кродха-паря
ӣханте кма-бхогртхам
аня̄йенртха-сачая̄н
чинтм – страхове и тревоги; апаримея̄м – неизмерими; ча – и; пралая-антм – до мига на смъртта; упшрит – подслонени в; кма-упабхога – сетивно наслаждение; парам – най-висшата цел; етват – така; ити – така; нишчит – убедени; ш-пша – оплетени в мрежа от надежди; шатаи – от стотици; баддх – привързани; кма – похот; кродха – и гняв; паря – с манталитета; ӣханте – те желаят; кма – похот; бхога – сетивна наслада; артхам – с цел; аня̄йена – незаконно; артха – богатство; сачая̄н – трупане.
Те са убедени, че основна необходимост на човешката цивилизация е наслаждението. Така прекарват живота си в постоянно безпокойство. Оплетени в мрежата на хиляди желания, завладени от похот и гняв, те по всякакъв начин печелят пари за сетивно наслаждение.
Демоните вярват, че наслаждението на сетивата е висша житейска цел, и до смъртта си не се разделят с това убеждение. Те не вярват в живота след смъртта, не вярват, че хората получават различни видове тела в зависимост от своята карма, тоест от дейностите си в този свят. Плановете в живота им нямат край; те съставят план след план и всеки от тях остава неизпълнен. Аз лично познавах човек с такъв демоничен манталитет, който малко преди смъртта си молеше лекаря да удължи живота му с още четири години, защото не успял да осъществи всичко замислено. Такива глупави хора не разбират, че лекарят не може да удължи живота им дори с един миг. Когато дойде уреченият час, нашите желания не се вземат под внимание. Законите на природата не позволяват на човек да се наслаждава дори секунда повече от отреденото му.
Демонът, невярващ в Бога или Свръхдушата вътре в себе си, извършва всякакви грехове само за да удовлетвори сетивата си. Той не знае, че в сърцето му се намира свидетел на всичко. Свръхдушата непрекъснато наблюдава дейностите на индивидуалната душа. В Упаниш̣адите се говори за две птици на клона на едно и също дърво. Едната от тях действа и се наслаждава на сладките или горчиви плодове, а другата е само свидетел. Но демоните не познават ведическите писания и не вярват в тях; затова се чувстват свободни да правят каквото си искат за наслаждение на сетивата, независимо от последствията.