ТЕКСТ 20
сурӣ йоним панн
мӯх джанмани джанмани
мм апрпяива каунтея
тато я̄нтй адхам гатим
сурӣм – демонични; йоним – видове; панн – получавайки; мӯх – глупавите; джанмани джанмани – раждане след раждане; мм – мен; апрпя – без да достигнат; ева – несъмнено; каунтея – о, сине на Кунтӣ; тата – след това; я̄нти – отиват; адхамм – осъдени; гатим – местоназначение.
Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване.
Известно е, че Бог е безкрайно милостив, но тук разбираме, че Той никога не е милостив към демоничните хора. Ясно се казва, че живот след живот демоните биват поставяни в утробите на подобни демони и лишени от милостта на Върховния, те затъват все повече и повече, докато накрая не се окажат в телата на котки, кучета и свине. Ясно се казва, че на практика те нямат шанс да спечелят Божията милост на никой етап от следващия си живот. Във Ведите също е посочено постепенното затъване на такива личности до телата на кучета и свине. В тази връзка някой може да оспори твърдението, че Бог е безкрайно милостив към всички, щом като не е милостив към такива демони. Но като отговор във Веднта сӯтра откриваме, че Върховният не изпитва омраза към никого. Когато асурите, демоните, попадат в нисши форми на живот, това е друго проявление на неговата милост. Понякога Бог убива асурите за тяхно добро, защото от ведическата литература разбираме, че всеки, който е убит от Върховния, получава освобождение. В историята има немалко примери за асури – Рваа, Каса, Хираякашипу – пред които Бог се явява в различни инкарнации само за да ги убие. Следователно Той проявява милост и към асурите, ако те имат достатъчно късмет да бъдат убити от него.