No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

о тат сад ити нирдешо
брахмаас три-видха смта
брхмас тена ведш ча
ягя̄ш ча вихит пур

о – обозначаване на Върховния; тат – това; сат – вечно; ити – така; нирдеша – обозначаване; брахмаа – на Върховния; три-видха – тристранно; смта – се считат; брхмабрхмаите; тена – с това; вед – ведическата литература; ча – също; ягя̄ – жертвоприношение; ча – също; вихит – използвани; пур – някога.

От началото на сътворението трите думи о тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от брхмаите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.

Вече бе обяснено, че въздържанието, жертвоприношението, благотворителността и храните се разделят на три вида – в гуите на доброто, страстта и невежеството. Но независимо дали са първа, втора или трета класа, всички те са обусловени, замърсени от материалните гуи на природата. Когато са насочени към Върховния – о тат сат, Божествената Личност, Вечния, – те стават средство за духовно издигане. В писанията е посочена същата цел. Трите думи о тат сат обозначават специално Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Във ведическите химни винаги можем да открием думата о.

Ако действа, без да следва правилата на писанията, човек няма да постигне Абсолютната Истина. Той ще постигне някакъв временен резултат, но не крайната цел на живота. В заключение – благотворителност, жертвоприношение и въздържание трябва да се извършват в гуата на доброто. Извършени в гуата на страстта или невежеството, те несъмнено са от по-ниско качество. Трите думи о тат сат се произнасят заедно със святото име на Върховния Господ, т.е. о тат виш̣о. Винаги, когато се изрича ведически химн или святото име на Върховния Бог, се добавя о. Това е указание на ведическата литература. Тези три думи са взети от ведическите химни. О итй етад брахмао недиш̣ха нма посочва първата цел. След това тат твам аси (Чхндогя Упаниш̣ад, 6.8.7) посочва втората цел. А сад ева саумя (Чхндогя Упаниш̣ад, 6.2.1) посочва третата цел. Взети заедно, те стават о тат сат. В миналото, когато Брахм, първото сътворено живо същество, извършвал жертвоприношения, той обозначавал с тези три думи Бога, Върховната Личност. Затова същият принцип е следван от ученическата приемственост. Този химн има огромно значение. Ето защо Бхагавад-гӣт препоръчва всяка работа да се посвещава на о тат сат, т.е. на Бога, Върховната Личност. Когато някой извършва въздържание, благотворителност и жертвоприношение с тези три думи, той действа в Кш̣а съзнание. Кш̣а съзнание – това са научно обосновани трансцендентални дейности, които ни дават възможност да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Няма загуба на енергия, когато се действа по този трансцендентален начин.

« Previous Next »