ТЕКСТ 17
яся нхакто бхво
буддхир яся на липяте
хатвпи са имл локн
на ханти на нибадхяте
яся – човек, чиито; на – никога; ахакта – от фалшиво его; бхва – природа; буддхи – интелигентност; яся – човек, чиито; на – никога; липяте – е привързан; хатв – като убива; апи – дори; са – той; имн – в този; локн – свят; на – никога; ханти – убива; на – никога; нибадхяте – не се оплита.
Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.
Тук Бог обяснява на Арджуна, че желанието му да не се сражава е породено от фалшиво его. Арджуна се мисли за извършител на дейностите, но не взема под внимание върховното вътрешно и външно одобрение. Ако човек не знае, че съществува висше разрешение, защо би действал? Но този, който познава инструментите за работа, себе си като извършител и Върховния Бог като върховен разрешаващ, е съвършен във всяко действие. Той никога не е в илюзия. Личната дейност и отговорност възникват от фалшивото его и безбожието, тоест от липсата на Кш̣а съзнание. Всеки, който действа в Кш̣а съзнание под ръководството на Свръхдушата или на Върховната Божествена Личност, дори когато убива, не убива. Той дори не е подложен на последиците от това убийство. Когато един войник убива по заповед на по-висш офицер, никой не го съди за това. Но ако убива на своя отговорност, несъмнено ще бъде осъден.