ТЕКСТОВЕ 51 – 53
буддхя̄ вишуддхая̄ юкто
дхтя̄тмна ниямя ча
шабддӣн виш̣ая̄с тяктв
рга-двеш̣ау вюдася ча
вивикта-севӣ лагхв-шӣ
ята-вк-кя-мнаса
дхя̄на-йога-паро нитя
ваиргя самупшрита
ахакра бала дарпа
кма кродха париграхам
вимучя нирмама шнто
брахма-бхӯя̄я калпате
буддхя̄ – с интелигентност; вишуддхая̄ – напълно пречистен; юкта – зает; дхтя̄ – с решителност; тмнам – себето; ниямя – регулира; ча – също; шабда-дӣн – такива като звук; виш̣ая̄н – обектите на сетивата; тяктв – се отказва; рга – привързаност; двеш̣ау – и отвращение; вюдася – изоставя; ча – също; вивикта-севӣ – живее на усамотено място; лагху-шӣ – яде малко; ята – с контрол; вк – реч; кя – тяло; мнаса – и ум; дхя̄на-йога-пара – потънал в транс; нитям – двайсет и четири часа в денонощието; ваиргям – непривързаност; самупшрита – приел подслон; ахакрам – фалшиво его; балам – фалшива сила; дарпам – фалшива гордост; кмам – похот; кродхам – гняв; париграхам – и алчност; вимучя – освободен от; нирмама – без чувство за собственост; шнта – спокоен; брахма-бхӯя̄я – за себепознание; калпате – е достоен.
Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.
Когато се пречисти чрез интелигентността си, човек се намира в гуата на доброто. Така обуздава ума и винаги е в състояние на транс. Той не се стреми към обектите за сетивно наслаждение и в дейностите си не проявява привързаност и отвращение. Естествено предпочита да живее на усамотено място, не яде повече от необходимото и контролира дейностите на тялото и ума си. Няма фалшиво его, защото не се отъждествява с тялото. Нито пък желае да направи тялото си здраво и силно с помощта на материални средства. Понеже няма телесно схващане за живота, той не е фалшиво горд. Удовлетворен е от всичко, което му се предлага по милостта на Бога, и не се дразни от липсата на наслада; нито се стреми към обекти за сетивно наслаждение. Така, освободен напълно от фалшивото его, той загубва привързаността си към материалните неща и тогава осъзнава Брахман. Това ниво се нарича брахма-бхӯта. Когато се освободи от материалното схващане за живота, човек се успокоява и нищо не му пречи. Това е описано в Бхагавад-гӣт (2.70):
пӯрямам ачала-пратиш̣ха
самудрам па правишанти ядват
тадват км я правишанти сарве
са шнтим пноти на кма-кмӣ
„Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.“