ТЕКСТ 62
там ева шараа гаччха
сарва-бхвена бхрата
тат-прасдт пар шнти
стхна прпсяси шшватам
там – на него; ева – със сигурност; шараам гаччха – отдай се; сарва-бхвена – във всяко отношение; бхрата – о, сине на Бхарата; тат-прасдт – по негова милост; парм – трансцендентален; шнтим – мир; стхнам – обителта; прпсяси – ще получиш; шшватам – вечно.
О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.
Живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог, който е в сърцето на всекиго, и това ще го освободи от страданията на материалното съществуване. Така човек не само ще се избави от всички неволи в този живот, но накрая ще достигне Бога. Във ведическата литература (г Веда, 1.22.20) трансценденталният свят е описан като тад виш̣о парама падам. Тъй като цялото творение е царство на Бога, всичко материално всъщност е духовно, но парама падам се отнася специално за вечната обител, наречена духовно небе, Ваикуха.
В петнайсета глава на Бхагавад-гӣт се казва: сарвася чха хди саннивиш̣а – Бог се намира в сърцето на всекиго. Тоест препоръката да се отдаде на Свръхдушата, която се намира в него, означава, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кш̣а. Арджуна вече е приел Кш̣а за Върховния. В десета глава той приема Кш̣а като пара брахма пара дхма. Арджуна приема Кш̣а като Бог, Върховната Личност и върховна обител на всички живи същества, основавайки се не само на личния си опит, но и на сведенията на велики авторитети като Нрада, Асита, Девала и Вя̄са.