ТЕКСТ 61
ӣшвара сарва-бхӯтн
хд-деше 'рджуна тиш̣хати
бхрмаян сарва-бхӯтни
янтррӯхни мяя̄
ӣшвара – Върховният Бог; сарва-бхӯтнм – на всички живи същества; хт-деше – в областта на сърцето; арджуна – о, Арджуна; тиш̣хати – обитава; бхрмаян – причинява движение; сарва-бхӯтни – всички живи същества; янтра – в машина; рӯхани – поставени; мяя̄ – под влияние на материалната енергия.
Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия.
Арджуна не притежава съвършено знание и решението му да се сражава или да не се сражава е основано на ограничената му преценка. Бог Кш̣а обяснява, че индивидуалната личност не е абсолют. Върховната Божествена Личност, т.е. Той, самият Кш̣а, като локализирана Свръхдуша, се намира в сърцето и направлява живото същество. След като смени тялото си, живото същество забравя миналите си дела, но Свръхдушата, знаеща миналото, настоящето и бъдещето, остава свидетел на неговите дейности. Всички дейности на живото същество се ръководят от Свръхдушата. То получава това, което заслужава, и пребивава в тяло, създадено от материалната енергия по нареждане на Свръхдушата. Веднага щом живото същество бъде поставено в определен вид тяло, то е принудено да действа при условията, наложени от това тяло. Спортният автомобил се движи по-бързо от обикновения, макар че живите същества, шофьорите, са едни и същи. Аналогично по нареждане на Върховната Душа, материалната природа оформя определен вид тяло за определено живо същество, така че то може да действа според миналите си желания. Живото същество не е независимо. Човек не би трябвало да се смята за независим от Върховната Личност. Индивидуалната личност винаги е под контрола на Бога. И нейният дълг е да му се отдаде – това е указанието на следващия стих.