No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

мтр-спаршс ту каунтея
шӣтош̣а-сукха-дукха-д
гампйино 'нитс
тс титикш̣асва бхрата

мтр-спарш – сетивно възприятие; ту – само; каунтея – о, сине на Кунтӣ; шӣта – зима; уш̣а – лято; сукха – щастие; дукха страдание; д – причинява; гама – се появява; апйина – изчезва; анит – непостоянен; тн – всички; титикш̣асва – просто се опитай да търпиш; бхрата – о, потомъко на династията на Бхарата.

О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.

Човек трябва да се научи да търпи редуването на щастие и нещастие, докато изпълнява задълженията си. Според ведическите предписания трябва да се къпем рано сутрин дори през месец Мгха (януари-февруари). Тогава е много студено, но спазващият религиозните принципи не се колебае да се изкъпе. По същия начин една жена не се колебае да готви в кухнята дори през най-горещите месеци на летния сезон. Задълженията трябва да се изпълняват въпреки неудобствата на климата. Свещен дълг на кш̣атриите е да се сражават, макар понякога да се налага битка с приятел или роднина. Човек не бива да се отклонява от предписаните му задължения. Той трябва да следва установените религиозни принципи, за да придобие съвършено знание, защото единствено със знание и преданост може да се освободи от ноктите на м, илюзията.

Двете имена, с които е наречен Арджуна, също имат голямо значение. Обръщението „Каунтея“ изразява благородната му кръв по майчина линия, а обръщението „Бхрата“ изразява величието му по бащина линия. Предполага се, че Арджуна е наследил и двете страни. Голямото наследство изисква голяма отговорност при изпълнение на задълженията. Така че Арджуна не може да избегне сражението.

« Previous Next »