ТЕКСТ 26
атха чаина нитя-джта
нитя в манясе мтам
татхпи тва мах-бхо
наина шочитум архаси
атха – ако обаче; ча – също; енам – душата; нитя-джтам – винаги се ражда; нитям – завинаги; в – и едното, и другото; манясе – ти мислиш така; мтам – мъртъв; татх апи – въпреки това; твам – ти; мах-бхо – о, силноръки; на – никога; енам – за душата; шочитум – да скърбиш; архаси – заслужава.
Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
Винаги е съществувала една категория философи, с идеи, близки до тези на будистите, които не вярват, че душата може да съществува самостоятелно, отделно от тялото. Такива философи са съществували и в онези времена, когато Бог Кш̣а представя Бхагавад-гӣт. Тогава са ги наричали Локятики и Вайбхш̣ики. Те утвърждават, че животът произлиза от съединението на материални елементи в определен етап от тяхната еволюция. Тази гледна точка се споделя от много съвременни учени и философи материалисти. Според тях тялото е комбинация от материални елементи и на определен етап на развитие чрез взаимодействието на физически и химически елементи в него се проявяват признаци на живот. Науката антропология се базира на тази философия. В момента много псевдорелигии, станали модерни в Америка, както и нихилистичните будистки секти, се придържат към нея.
Дори ако Арджуна не вярваше в съществуването на душата – както при Вайбхш̣ика философията – той пак не би имал причина да скърби. Никой не спира да изпълнява дълга си, за да оплаква загубата на известно количество химически вещества. От друга страна, съвременната наука и армия разхищават тонове химикали, за да постигнат военно превъзходство над врага. Според Вайбхш̣ика философията, душата, тм, загива заедно със смъртта на материалното тяло. Така че независимо дали приема заключението на Ведите, че душата съществува, или не вярва в това, Арджуна няма причина да скърби. Според тази теория, след като всеки миг от материята възникват безброй живи същества и всеки миг също толкова от тях загиват, няма смисъл да се скърби за подобни инциденти. Ако душата не се ражда отново, Арджуна няма основание да се страхува от въздействието на греховни последици заради убийството на своя дядо и учител. Но в същото време Кш̣а саркастично го нарича мах-бху, „силнорък“, защото Той самият не приема теорията на Вайбхш̣ика, противоречаща на ведическата мъдрост. Като кш̣атрия, Арджуна принадлежи към ведическото общество и е редно да бъде верен на принципите му.