ТЕКСТ 69
ниш сарва-бхӯтн
тас джгарти саямӣ
яс джграти бхӯтни
с ниш пашято муне
– това, което; ниш – е нощ; сарва – всички; бхӯтн – на живите същества; тасм – в това; джгарти – е буден; саямӣ – себеовладян; ясм – в който; джграти – са будни; бхӯтни – всички същества; с – това е; ниш – нощ; пашята – за вглъбения в себе си; муне – мъдрец.
Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
Съществуват два типа интелигентни хора. Едните използват разума си за материални сетивни дейности; другите са съзерцателни и будни за себепознание. Дейностите на себевглъбения мъдрец са тъмна нощ за погълнатите от светски дела. Не знаейки нищо за себепознанието, материалистичните хора спят в мрака на невежеството. Вглъбеният в себе си мъдрец остава буден през „нощта“ на материалистите. Той изпитва трансцендентално блаженство от постепенния напредък в духовната култура, докато светските хора, слепи за себепознанието, мечтаят за разнообразни сетивни наслаждения, които понякога им носят щастие, а понякога – страдания. Мъдрецът стои настрана от материалните радости и страдания. Той продължава с дейностите си за себепознание, без да обръща внимание на външните обстоятелства.