ТЕКСТ 27
практе криямни
гуаи карми сарваша
ахакра-вимӯхтм
картхам ити маняте
практе – на материалната природа; криямни – се извършва; гуаи – от гуите; карми – дейности; сарваша – всички видове; ахакра-вимӯха – объркана от фалшиво его; тм – душата; карт – извършител; ахам – аз; ити – по такъв начин; маняте – мисли.
Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гуи на материалната природа.
Ако двама души, единият с Кш̣а съзнание, а другият с материално съзнание, извършват една и съща работа, външно може да изглежда, че действат еднакво, но всъщност в тяхното положение има огромна разлика. Под влияние на фалшивото его човекът с материално съзнание мисли, че той е извършителят на всичко. Той не знае, че тялото му е механизъм, създаден от материалната природа, а тя е енергия на Върховния Бог. Материалистът не подозира, че в крайна сметка е под контрола на Кш̣а. Воден от фалшивото его, той се смята за независим в своите действия и това е ярка проява на невежеството му. Той не знае, че неговите грубо и фино тяло са сътворени от материалната природа по волята на Бога и поради това физическите и умствените му дейности трябва да са посветени на Кш̣а, в Кш̣а съзнание. Върховният Бог е познат още и като Хш̣ӣкеша – господарят на сетивата на материалното тяло, но невежият е забравил това, защото с продължителната неправилна употреба на сетивата за наслаждение той се е оказал във властта на фалшивото его, забравил вечната си връзка с Кш̣а.