ТЕКСТ 26
на буддхи бхеда джанайед
агн карма-сагинм
джош̣айет сарва-карми
видвн юкта самчаран
на – не; буддхи бхедам – разстройване на разума; джанайет – трябва да причини; агнм – на глупавите; карма-сагинм – които са привързани към плодоносни дейности; джош̣айет – той трябва да съгласува; сарва – всяка; карми – работа; видвн – знаещ; юкта – зает; самчаран – практикува.
За да не смущава умовете на невежите, привързани към резултата от предписаните задължения, мъдрецът не бива да ги подтиква да прекратят дейността. Напротив, той трябва да ги ангажира в разнообразни дейности, проникнати с дух на преданост (за постепенно развиване на Кш̣а съзнание).
Ведаиш ча сарваир ахам ева ведя. Това е крайната цел на ведическите ритуали. Ритуалите, жертвоприношенията и всички предписания на Ведите, включително напътствията за материални дейности, са предназначени за разбиране на Кш̣а – висшата цел на живота. Но обусловените души се стремят единствено към сетивно удоволствие и изучават Ведите само от тази гледна точка. Все пак, следвайки ведическите предписания, постепенно се издигаме до Кш̣а съзнание. Осъзнатата за Кш̣а душа не бива да смущава другите в заниманията или разбиранията им, а просто трябва да показва чрез личен пример как резултатите от всяка дейност могат да се отдават в служене на Кш̣а. Човек, усвоил науката за Кш̣а съзнание, е длъжен да действа така, че невежият, работещ за сетивно наслаждение, да се научи как да постъпва и как да живее. Не бива да се пречи на невежите да изпълняват своите задължения, но тръгналият по пътя на Кш̣а съзнание може непосредствено да бъде зает в служене на Бога, без грижа за други ведически правила. За човек с такъв късмет не е необходимо да следва ведическите ритуали, понеже в пряко осъзнаване на Кш̣а той ще получи всички резултати, които иначе би постигнал със стриктно изпълнение на предписаните си задължения.