ТЕКСТ 28
таттва-вит ту мах-бхо
гуа-карма-вибхгайо
гу гуеш̣у вартанта
ити матв на саджате
таттва-вит – който познава Абсолютната Истина; ту – но; мах-бхо – о, силноръки; гуа-карма – дейности под влияние на материята; вибхгайо – различия; гу – сетива; гуеш̣у – в сетивно наслаждение; вартанте – заети; ити – така; матв – мислейки; на – никога; саджате – се привързва.
О, силноръки, този, който познава Абсолютната Истина, не използва сетивата си за сетивното наслаждение, знаейки добре разликата между дейността в преданост и дейността за материални резултати.
Човек, който познава Абсолютната Истина, е наясно с мъчителното си положение в материалното общуване. Той знае, че е частица, неразделно свързана с Върховната Личност, Кш̣а, и мястото му не е в материалното творение. Такъв човек осъзнава истинската си самоличност и връзка с Върховния – вечното блаженство и знание – и разбира, че по един или друг начин е попаднал в клопката на материалната представа за живота. В чистото си състояние на съществуване той е предопределен за предано служене на Върховната Божествена Личност, Кш̣а. Затова се заема с дейности в Кш̣а съзнание и по естествен начин става непривързан към случайните и временни дейности на материалните сетива. Той разбира, че житейското му материално положение е под висшия контрол на Бога; и не се смущава от никакви трудности, а ги приема като Божия милост. Според Шрӣмад Бхгаватам този, който познава Абсолютната Истина в трите ѝ различни аспекта – Брахман, Парамтм и Върховната Божествена Личност – е наричан таттва-вит, защото знае истинската си позиция по отношение на Върховния.