ТЕКСТ 43
ева буддхе пара буддхв
састабхтмнам тман
джахи шатру мах-бхо
кма-рӯпа дурсадам
евам – така; буддхе – спрямо интелигентността; парам – по-висш; буддхв – като знае; састабхя – чрез обуздаване; тмнам – умът; тман – със съзнателна интелигентност; джахи – да победи; шатрум – врага; мах-бхо – о, силноръки; кма-рӯпам – под формата на похот; дурсадам – страшен.
О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кш̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.
Трета глава на Бхагавад-гӣт окончателно насочва към Кш̣а съзнание, тъй като става ясно, че човек е вечен слуга на Върховната Божествена Личност и безличностната пустота не е крайната цел на човешкия живот. Материалното съществуване предполага склонност към похот и желание за господство над природните ресурси. Жаждата за власт и сетивно наслаждение е най-големият враг на обусловената душа; но със силата на Кш̣а съзнание могат да се овладеят материалните сетива, ума и интелигентността. Няма нужда човек да изоставя работата и предписаните си задължения изведнъж; постепенното развиване на Кш̣а съзнание ще го издигне до духовно равнище, отвъд влиянието на сетивата и ума – достатъчно е неговата интелигентност да бъде постоянно насочена към чистата му същност. Това е целият смисъл на тази глава. В незрелия стадий на материално съществуване философските търсения и изкуствените опити да се овладеят сетивата чрез т.нар. практика на йогийски пози няма да помогнат в духовния живот. Човек трябва да бъде обучен в Кш̣а съзнание от по-висша интелигентност.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху трета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена „Карма йога – изпълняване на предписаните задължения в Кш̣а съзнание“.