ТЕКСТ 42
индрии парй хур
индрийебхя пара мана
манасас ту пар буддхир
йо буддхе паратас ту са
индрии – сетивата; пари – по-висш; ху – се казва; индрийебхя – повече от сетивата; парам – по-висш; мана – умът; манаса – повече от ума; ту – също; пар – по-висш; буддхи – интелигентност; я – който; буддхе – повече от интелигентността; парата – по-висша; ту – но; са – тя.
Сетивата са по-висши от материята, а умът е над сетивата; интелигентността е по-висша от ума, а душата стои по-високо дори от интелигентността.
Сетивата са отдушници за дейностите на похотта. Похотта се намира в тялото, но се изявява чрез сетивата. Затова те, като цяло, са по-висши от тялото. Тези отдушници не се използват, когато е налице по-висше съзнание, Кш̣а съзнание. В Кш̣а съзнание душата се свързва непосредствено с Бога; тоест йерархията на телесните функции, описана тук, води в крайна сметка до Върховната Душа. Дейността на тялото означава функциониране на сетивата, а възпиране на сетивата означава прекратяване на всички телесни дейности. Но тъй като умът е винаги активен, дори тялото да е в покой, той продължава да действа, както прави по време на сънуване. А над ума интелигентността направлява действията на тялото и над нея стои душата. Следователно, ако душата е пряко заета с Върховния, всички по-нискостоящи от нея, а именно интелигентността, умът и сетивата, по естествен начин ще бъдат заети със същото. В Каха Упаниш̣ад има подобен пасаж, в който се казва, че обектите за сетивно наслаждение стоят по-високо от сетивата, а умът стои по-високо от обектите на сетивата. Ако умът непосредствено и постоянно служи на Бога, сетивата няма да имат възможност да се занимават с друго. Това състояние на ума вече беше обяснено. Пара дш̣в нивартате. Ако умът е зает с трансцендентално служене на Бога, той няма да служи на нисшите си наклонности. В Каха Упаниш̣ад душата е описана като махн, велика. Затова тя е над всичко – над сетивните обекти, сетивата, ума и интелигентността. Така че непосредственото разбиране на органично присъщата на душата позиция е решението на целия проблем.
Ако с интелигентността се осъзнае органично присъщата на душата позиция, умът винаги ще бъде зает в Кш̣а съзнание. Това решава проблема. Начинаещият в духовната практика обикновено е съветван да се държи настрана от обектите на сетивата. Независимо от това човек трябва да обуздава ума си чрез интелигентността. Ако с помощта на интелигентността той насочи ума към Кш̣а съзнание, изцяло отдавайки се на Бога, тогава от само себе си умът му ще укрепне. И въпреки че сетивата са много силни, те ще бъдат безобидни, подобно на змиите със счупени зъби. Душата е господар на интелигентността, ума и сетивата, но докато тя не укрепне чрез общуване с Кш̣а, в Кш̣а съзнание, винаги има възможност да попадне под влияние на възбудения ум.