ТЕКСТ 35
ядж гя̄тв на пунар мохам
ева я̄сяси пава
йена бхӯтнй ашеш̣и
дракш̣ясй тманй атхо майи
ят – които; гя̄тв – като знае; на – никога; пуна – отново; мохам – в илюзия; евам – така; я̄сяси – ти ще отидеш; пава – о, сине на Пу; йена – от които; бхӯтни – живи същества; ашеш̣и – всички; дракш̣яси – ще видиш; тмани – във Върховната Душа; атха у – или с други думи; майи – в мен.
Получил истинско знание от себепознала се душа, ти никога няма да изпаднеш отново в илюзия, защото ще прозреш, че всички живи същества са частици от Върховния, или с други думи, че всички те са мои.
Знанието от себепознала се душа, тоест от личност, постигнала истинската природа на нещата, ни разкрива, че всички живи същества са частици, неразделно свързани с Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а. Чувството за съществуване отделно от Кш̣а се нарича мя̄ (м – не; я̄ – това). Някои си мислят, че нямаме нищо общо с Кш̣а, че Той е само велика историческа личност и че Абсолютът е безличностният Брахман. В действителност, както се казва в Бхагавад-гӣт, безличностният Брахман е сиянието, излъчвано от тялото на Кш̣а. Като Бог, Върховната Личност, Той е причината на всичко съществуващо. В Брахма сахит ясно се казва, че Кш̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Дори милионите му въплъщения не са нищо друго, освен негови различни проявления. Живите същества също са проявления на Кш̣а. Философите Мя̄вдӣ погрешно считат, че когато се разделя на много части, Кш̣а изгубва индивидуалното си съществуване. Тази концепция по своята същност е материалистична. От жизнения си опит в материалния свят знаем, че ако едно нещо бъде разделено на части, то загубва първоначалната си форма. Философите Мя̄вдӣ не разбират, че абсолют означава, че едно плюс едно е равно на едно и едно минус едно също е равно на едно. Такова е положението в абсолютния свят.
Лишени от абсолютно знание, ние се намираме под покривалото на илюзията и се възприемаме като отделени от Кш̣а. Макар и да сме отделени от Кш̣а частици, ние не се отличаваме от него. Разликата в телата на живите същества е мя̄, а не реалност. Всички ние сме призвани да доставяме удоволствие на Кш̣а. Единствено под влиянието на мя̄ Арджуна е могъл да си помисли, че кръвната връзка, временно свързваща го с роднините му, е по-важна от вечните му духовни отношения с Кш̣а. Цялото учение на Гӣт е в това, че живото същество като вечен слуга на Кш̣а, не може да бъде отделено от него и чувството му за идентичност, отделна от Кш̣а, се нарича мя̄. Живите същества, като неразделно свързани с Върховния частици, имат особено предназначение. Забравили за своето предназначение, те от незапомнени времена приемат различни материални тела – на хора, животни, полубогове и т.н. Тези телесни различия възникват от забравата на трансценденталното служене на Бога. Човек се измъква от тази илюзия, когато развие Кш̣а съзнание, служейки на Бога. Само един истински духовен учител предлага чисто знание и спасение от заблудата, че живото същество е равно на Кш̣а. Върховната Душа, Кш̣а, е висшето убежище за всички живи същества и когато напуснат това убежище, те се оказват заблудени от материалната енергия, въобразявайки си, че притежават отделна идентичност. Така, под различни материални идентичности, те забравят Кш̣а. Но ако приемат Кш̣а съзнание, пред тях се открива пътят на освобождението, както се потвърждава в Бхгаватам (2.10.6): муктир хитвнятх-рӯпа сварӯпеа вявастхити. Освобождение означава да заемеш своето естествено положение като вечен слуга на Кш̣а (Кш̣а съзнание).